Издателство Жанет 45 и галерия Arsenal of Art – Пловдив канят пловдивчани и гостите на града на среща на с Блажо Никoлич и Борис Зафиров.
Събитието ще бъде на 31 октомври 2024, четвъртък, от 18:30 ч. в галерия Аrcenal of Art, Пловдив, Капана, ул. Магура 4.
Вход свободен.
„Свой на чужда замя“ e книга, състояща се от разговори на Борис Зафиров с Блажо Николич, с фокус върху приноса му през 90-те години на миналия век към български театрални актьори, дали тласък за допълнително разгръщане на творческия им потенциал. Интервютата предлагат една много интересна и различна от обичайното гледна точка на успешно интегриралия се в българското общество чужденец към ставащото в българската култура, към някои процеси в нея, останали досега като че ли извън обсега на вниманието ни.
„Блажо Николич е един изключителен, един забележителен човек. Това е точно така, но по този начин ще ми е трудно да продължа… Някак ми е клише. А самият Блажо е обратното на клише.“
Затова в „особени белези“ мога да отбележа: особен талант – да общува с всеки и с всички – от клошари до политици и самовлюбени творци; особено призвание – да свързва хората, да извиква доброто в тях; особена страст – готов да подхване всичко, което може да направи хората истински радостни, животът им смислен, може би по-красив, по-щастлив, дори по-лек… и света по-добър.“
~Велимир Велев
Блажо Николич (1952) е роден в село Ранилуг, бивша Югославия. Учи арабистика в Белградския университет, в края на следването си заминава за Либия, където остава десет години. През 1982 г. се установява със семейството си във Виена, занимава се с бизнес, участва в частна театрална трупа.
=
В началото на 90-те се премества в София, където започва активно да общува с хора предимно от театралната гилдия. Сред близките му приятели са Теди Москов, Александър Морфов, Валери Йорданов, Дафина Кацарска, Яни Язов, Чочо Попйорданов, Кольо Карамфилов, Велимир Велев и много други ярки и разпознаваеми лица на българското изкуство от това десетилетие и по-късно.
Въвлечен в техни проекти, започва да се снима, да композира, да превежда. Едновременно с това щедро спонсорира млади хора, занимаващи се с театър и кино.
Участва в множество български и международни кинопродукции – „Кал“, „Сомбреро блус“, „Подгряване на вчерашния обед“, „Съдилището“, „Тувалу“, „Последният неандерталец“ и други. Основател е на школата за незрящи актьори „Невиждан театър“. Ненаситно любознателен човек, неспокоен дух, широка душа, пътешественик в буквалния и преносния смисъл. Живее в Пловдив.
Борис Зафиров завършва през 2012 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Театрознание и театрален мениджмънт“ в класа на проф. Калина Стефанова и доц. Юрий Дачев. Още в студентските си години започва да публикува интервюта и театрална критика.
След дипломирането си продължава да работи като външен сътрудник за български и международни издания за театър, отразявайки международни фестивали и независими сценични проекти. Част е от първоначалния екип на онлайн списанието за театър „Конфликтни зони“, проект на най-старата театрална организация в Европа – „Union theatres of Europe“, основана от Джорджо Стрелер.
През 2013 г. публикува ключово за професионалното си развитие интервю – „Театърът като оръжие срещу своеволията на политиците“ с немския режисьор Георг Жено, който по това време работи с театър „Реплика“ в София. Жено му помага да създаде първото си представление „Да купиш история“, представящо историите на хората от знаковия за София „Женски пазар“. Заедно с актьорите от Театър „Реплика“ Зафиров поставя представлението „Безсъщност“, насочващо вниманието към хората с психични проблеми. С тези две представления той заявява търсенията си в театъра и изкуството през личната история на човека в сянката на масмедията и обществения стереотип. В края на 2017 г., заедно с други артисти, създава сдружение „Театър на отговорността“.
Събитието е с вход свободен.
Книгата се издава с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по програма „Критика“ 2023.
